Трябва да се притесняваме, че изкуственият интелект може да заприлича на нас, казаха експерти на литературно-научнатата среща Inter Alia
Аз нямам притеснения, че ние ще заприличаме на изкуствения интелект, а че той ще заприлича на нас. И трябва да сме много внимателни. Това каза поетът Иван Ланджев по време на литературно-научната среща Inter Alia, посветена на изкуствения интелект, която се проведе снощи. В събитието участие взеха Стоян Ставру - писател и юрист, както и Никола Тулечки, експерт по данни и част от екипа на платформата за проверка на факти factcheck.bg. Тулечки даде пример с експеримент, в който лекари и чат трябвало да напишат имейл, в който съобщават на близките на пациент, че той е починал. Експериментът показал, че по-човечните съобщения пристигали от чата. Той припомни и случая, при който „Майкрософт“ създаде чатбот като профил в Туитър, за да се учи от другите профили. Само след 15 минути той стана расист и каза: „Хитлер не греши!“, каза още Иванов. „Най-човешкото нещо в изкуствения интелект са халюцинациите“, каза Ставру. Той допълни, че в ерата, в която всеки от нас постоянно е прикован за телефона си, единственият, който знае всичко за нас, вече не е Бог, а Фейсбук. Не ходиш на църква в неделя, но ти се изповядваш всяка секунда с всичко което правиш на телефона си. Той знае всичките ти грехове, даде пример Ставру. В началото на срещата Иван Ланджев прочете две свои стихотворения, а след това водещият на събитието Драгомир Симеонов накара Chat GPT да анализира творчеството на поета. След това изкуственият интелект имаше за задача да напише аналогично стихотворение, но посветено на Етиен Леви. Никола Тулечки изнесе презентация за изкуствените невронни мрежи и машинния интелект. Той обясни, че изкуственият интелект използва архитектура, която се нарича трансформър. Тази архитектура е в основата на всички големи модели, които са популярни като изкуствен интелект, допълни той. Най-вероятно това е комбинация от вече съществуващи неща в тренировъчните модели на изкуствения интелект или халюцинация, обясни той за стихотворението, което чатът написа. Стоян Ставру разказа за авторското право от законова гледна точка. „Авторското право защитава определени обекти, дефинирани в Закон за авторското право и сродните му права. Не може да има поезия, създадена от изкуствения интелект“, каза той. Втората част на събитието бе под формата на дискусия между Иван Ланджев, Стоян Ставру и Никола Тулечки. „Аз тази вечер ще защитавам категорично тезата, че AI не може да получи авторско право. Проблемът не е в това, че стихотворението на изкуствения интелект са слаби. Повечето стихотворения на света са слаби. Шедьоврите са малцинства, иначе щеше да е странно“, каза Иван Ланджев. Стоян Ставру контрира с изказването, че Chat GPT излиза извън нашето време, извън нашето пространство. „Ние го признаваме за автор и той е автор. Аз смятам, че Chat GPT има релевантен за авторството опит, който ние рано или късно ще признаем“, каза той. „Пикасо изглежда като чат, ама преди сто години. Кой знае, че е съществувал Омир“, допълни той. Ланджев обясни, че сегашните писатели знаят обективно повече неща от Омир, но не са по-добри от Омир. Сега един посредствен лекар е по-добър от Хипократ, защото знае повече от него. Но един посредствен поет не е по-добър от Омир, обясни той. Докато AI не създаде произведение по собствено желание, не говорим за критичност и авторство, заяви Ланджев. В момента, в който AI, започне да създава творби без команда, можем да му признаем авторство, допълни той. Никола Тулечки каза, че изкуственият интелект има някакъв вид волеизявление, защото събира информация и „се старае“ да реши задачата си. Стоян Ставру опонира с това, че в рекламната агенция някой кара служителите да творят. Драго Симеонов разказа за телевизора на баба си, който излъчва в червено заради „машинен инат“. Дори след два удара по телевизора, той си продължавал да излъчва в червено. Според баба му това била душата на телевизора и така машината проявявала „свободна воля“.
|
|
Експресивно
Кабинетът Виозо продължава да бъде важен културен център във Флоренция след две столетия активност
Флоренция, известна като люлка на европейската цивилизация през Ренесанса, е дом на множество културни институции. Сред най-престижните от тях е Gabinetto Vieusseux (Научно-литературен офис), който е активен вече две столетия. Създаден от търговеца Джован Пиет ...
Валери Генков
|
Експресивно
Нови издания на преподаватели от ФЖМК поставят акцент върху медийните ефекти и социалните проблеми
На 13 януари две значими книги на преподаватели от Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) ще бъдат представени на специални събития. Премиерата на монографията „Медийни функции и медийни ефекти“ на доц. д.н. Мария Попова ще се провед ...
Добрина Маркова
|
Невяна Троянска разказва за пътешествията на пет приятелки и техните забавни гафове
Валери Генков
|
Експресивно
Мамник: Васил Попов разкрива бъдещето на епичната трилогия и сериала
Васил Попов, авторът на популярния роман „Мамник“, е насрочил среща с читатели в Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“ в град Велико Търново. Събитието ще се проведе на 14 януари, а домакините с радост обявиха, че той ще представи ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Експресивно
Кабинетът Виозо продължава да бъде важен културен център във Флоренция след две столетия активност
Флоренция, известна като люлка на европейската цивилизация през Ренесанса, е дом на множество културни институции. Сред най-престижните от тях е Gabinetto Vieusseux (Научно-литературен офис), който е активен вече две столетия. Създаден от търговеца Джован Пиет ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Изразът "извинявайте за френския" остава актуален и в съвременния език
Изразът "извинявайте за френския" често се използва в разговори, за да смекчи тона и да се оправдае за употребата на по-остри или нецензурни думи. Тази фраза е не само популярна, но и с дълга история. Тя служи за иронично оправдание преди да се произнесе нещо, ...
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Японските самураи в Америка: Поглед към дипломатическата мисия и социалните предразсъдъци
Добрина Маркова
|
Подиум на писателя
Поезията като средство за осъзнаване на индивидуалната и колективната отговорност
Ангелина Липчева
|
В съвременната поезия, писането не е просто акт на творчество, а начин за завладяване на дълбоки истини, свързани с човешките действия. Тези действия, които отразяват ценностите на една цивилизация, оставят следа в колективната памет и се активират в моменти на историческа необходимост. Важно е да се разбере кога е подходящият момент за подобно изразяване, тъй като то е свързано с опитите на човек ...
|
Авторът и перото
Геновева Танчовска: „Читалищното дело е основополагащо за българската култура“
Валери Генков
|
|
14:06 ч. / 30.11.2023
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 1325 |
|
Аз нямам притеснения, че ние ще заприличаме на изкуствения интелект, а че той ще заприлича на нас. И трябва да сме много внимателни. Това каза поетът Иван Ланджев по време на литературно-научната среща Inter Alia, посветена на изкуствения интелект, която се проведе снощи. В събитието участие взеха Стоян Ставру - писател и юрист, както и Никола Тулечки, експерт по данни и част от екипа на платформата за проверка на факти factcheck.bg.
Тулечки даде пример с експеримент, в който лекари и чат трябвало да напишат имейл, в който съобщават на близките на пациент, че той е починал. Експериментът показал, че по-човечните съобщения пристигали от чата. Той припомни и случая, при който „Майкрософт“ създаде чатбот като профил в Туитър, за да се учи от другите профили. Само след 15 минути той стана расист и каза: „Хитлер не греши!“, каза още Иванов.
„Най-човешкото нещо в изкуствения интелект са халюцинациите“, каза Ставру. Той допълни, че в ерата, в която всеки от нас постоянно е прикован за телефона си, единственият, който знае всичко за нас, вече не е Бог, а Фейсбук. Не ходиш на църква в неделя, но ти се изповядваш всяка секунда с всичко което правиш на телефона си. Той знае всичките ти грехове, даде пример Ставру.
В началото на срещата Иван Ланджев прочете две свои стихотворения, а след това водещият на събитието Драгомир Симеонов накара Chat GPT да анализира творчеството на поета. След това изкуственият интелект имаше за задача да напише аналогично стихотворение, но посветено на Етиен Леви.
Никола Тулечки изнесе презентация за изкуствените невронни мрежи и машинния интелект. Той обясни, че изкуственият интелект използва архитектура, която се нарича трансформър. Тази архитектура е в основата на всички големи модели, които са популярни като изкуствен интелект, допълни той. Най-вероятно това е комбинация от вече съществуващи неща в тренировъчните модели на изкуствения интелект или халюцинация, обясни той за стихотворението, което чатът написа.
Стоян Ставру разказа за авторското право от законова гледна точка. „Авторското право защитава определени обекти, дефинирани в Закон за авторското право и сродните му права. Не може да има поезия, създадена от изкуствения интелект“, каза той.
Втората част на събитието бе под формата на дискусия между Иван Ланджев, Стоян Ставру и Никола Тулечки. „Аз тази вечер ще защитавам категорично тезата, че AI не може да получи авторско право. Проблемът не е в това, че стихотворението на изкуствения интелект са слаби. Повечето стихотворения на света са слаби. Шедьоврите са малцинства, иначе щеше да е странно“, каза Иван Ланджев. Стоян Ставру контрира с изказването, че Chat GPT излиза извън нашето време, извън нашето пространство. „Ние го признаваме за автор и той е автор. Аз смятам, че Chat GPT има релевантен за авторството опит, който ние рано или късно ще признаем“, каза той. „Пикасо изглежда като чат, ама преди сто години. Кой знае, че е съществувал Омир“, допълни той.
Ланджев обясни, че сегашните писатели знаят обективно повече неща от Омир, но не са по-добри от Омир. Сега един посредствен лекар е по-добър от Хипократ, защото знае повече от него. Но един посредствен поет не е по-добър от Омир, обясни той. Докато AI не създаде произведение по собствено желание, не говорим за критичност и авторство, заяви Ланджев. В момента, в който AI, започне да създава творби без команда, можем да му признаем авторство, допълни той.
Никола Тулечки каза, че изкуственият интелект има някакъв вид волеизявление, защото събира информация и „се старае“ да реши задачата си. Стоян Ставру опонира с това, че в рекламната агенция някой кара служителите да творят. Драго Симеонов разказа за телевизора на баба си, който излъчва в червено заради „машинен инат“. Дори след два удара по телевизора, той си продължавал да излъчва в червено. Според баба му това била душата на телевизора и така машината проявявала „свободна воля“.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Колониално пространство и писателска идентичност в Манджурия
В 1941 година, манифест на име "Гейбун шидо йоко" – "Проект за ръководство на изкуствата и културата" – е издаден от манджурското правителство и бързо е преиздаден в списания. В японски окупирана Манджурия, изкуството е очаквано да промотира ...
|
Избрано
Литературното скоростно запознанство предлага нова платформа за среща между автори и читатели
Скоростното запознанство (speed date) е метод, който позволява на хората бързо да се срещнат и да опознаят нови личности, с цел да намерят своята сродна душа. В традиционния формат един участник остава на масата, докато другият сменя местата си на всеки десет ...
|
Издателство „Сиела“ обявява вълнуващи планове и нови заглавия за 2026
|
Ако сте поропуснали
Седем книги, които разширяват разказите за Юга
Писането за Юга на Съединените щати е предизвикателство, което изисква дълбочинно разбиране на сложната идентичност на региона. Според Томас Дай, южната идентичност често се възприема като затворена в миналото, между Гражданската война и движението за ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |