Трябва да се притесняваме, че изкуственият интелект може да заприлича на нас, казаха експерти на литературно-научнатата среща Inter Alia
Аз нямам притеснения, че ние ще заприличаме на изкуствения интелект, а че той ще заприлича на нас. И трябва да сме много внимателни. Това каза поетът Иван Ланджев по време на литературно-научната среща Inter Alia, посветена на изкуствения интелект, която се проведе снощи. В събитието участие взеха Стоян Ставру - писател и юрист, както и Никола Тулечки, експерт по данни и част от екипа на платформата за проверка на факти factcheck.bg. Тулечки даде пример с експеримент, в който лекари и чат трябвало да напишат имейл, в който съобщават на близките на пациент, че той е починал. Експериментът показал, че по-човечните съобщения пристигали от чата. Той припомни и случая, при който „Майкрософт“ създаде чатбот като профил в Туитър, за да се учи от другите профили. Само след 15 минути той стана расист и каза: „Хитлер не греши!“, каза още Иванов. „Най-човешкото нещо в изкуствения интелект са халюцинациите“, каза Ставру. Той допълни, че в ерата, в която всеки от нас постоянно е прикован за телефона си, единственият, който знае всичко за нас, вече не е Бог, а Фейсбук. Не ходиш на църква в неделя, но ти се изповядваш всяка секунда с всичко което правиш на телефона си. Той знае всичките ти грехове, даде пример Ставру. В началото на срещата Иван Ланджев прочете две свои стихотворения, а след това водещият на събитието Драгомир Симеонов накара Chat GPT да анализира творчеството на поета. След това изкуственият интелект имаше за задача да напише аналогично стихотворение, но посветено на Етиен Леви. Никола Тулечки изнесе презентация за изкуствените невронни мрежи и машинния интелект. Той обясни, че изкуственият интелект използва архитектура, която се нарича трансформър. Тази архитектура е в основата на всички големи модели, които са популярни като изкуствен интелект, допълни той. Най-вероятно това е комбинация от вече съществуващи неща в тренировъчните модели на изкуствения интелект или халюцинация, обясни той за стихотворението, което чатът написа. Стоян Ставру разказа за авторското право от законова гледна точка. „Авторското право защитава определени обекти, дефинирани в Закон за авторското право и сродните му права. Не може да има поезия, създадена от изкуствения интелект“, каза той. Втората част на събитието бе под формата на дискусия между Иван Ланджев, Стоян Ставру и Никола Тулечки. „Аз тази вечер ще защитавам категорично тезата, че AI не може да получи авторско право. Проблемът не е в това, че стихотворението на изкуствения интелект са слаби. Повечето стихотворения на света са слаби. Шедьоврите са малцинства, иначе щеше да е странно“, каза Иван Ланджев. Стоян Ставру контрира с изказването, че Chat GPT излиза извън нашето време, извън нашето пространство. „Ние го признаваме за автор и той е автор. Аз смятам, че Chat GPT има релевантен за авторството опит, който ние рано или късно ще признаем“, каза той. „Пикасо изглежда като чат, ама преди сто години. Кой знае, че е съществувал Омир“, допълни той. Ланджев обясни, че сегашните писатели знаят обективно повече неща от Омир, но не са по-добри от Омир. Сега един посредствен лекар е по-добър от Хипократ, защото знае повече от него. Но един посредствен поет не е по-добър от Омир, обясни той. Докато AI не създаде произведение по собствено желание, не говорим за критичност и авторство, заяви Ланджев. В момента, в който AI, започне да създава творби без команда, можем да му признаем авторство, допълни той. Никола Тулечки каза, че изкуственият интелект има някакъв вид волеизявление, защото събира информация и „се старае“ да реши задачата си. Стоян Ставру опонира с това, че в рекламната агенция някой кара служителите да творят. Драго Симеонов разказа за телевизора на баба си, който излъчва в червено заради „машинен инат“. Дори след два удара по телевизора, той си продължавал да излъчва в червено. Според баба му това била душата на телевизора и така машината проявявала „свободна воля“.
|
|
Експресивно
Невидимите работници на Индустриалната революция
Индустриалната революция, която започна във Великобритания след 1780-те години, имаше далечни граници. През Атлантика, поробените африканци и техните потомци предоставяха суровини. Тази "масова мобилизация на робски труд" захранваше текстилните фабрики в Брита ...
Ангелина Липчева
|
Експресивно
„В очакване на хубавото време“ събира почитатели на Росен Босев
В София ще се проведе литературна среща, посветена на Росен Босев, на 18 юни от 18:30 ч. в книжарница „Хеликон“, разположена на ул. „Граф Игнатиев“ 6, близо до площад „Гарибалди“. На събитието ще бъде представена книгата &bd ...
Валери Генков
|
Есперантската общност в Разград с международен форум и поздрави от чужбина
Добрина Маркова
|
Експресивно
Британски кошмари на хартия: Как литературата за нашествия формира обществения страх
Статусът на Великобритания като островна нация винаги е създавал усещане за уязвимост към нашествия. Откритите води, които я заобикалят, оформят граница, която остава неясна и тревожна. През деветнадесети век се появява литературен поджанр, "фантастика на наше ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
На бюрото
Неочаквани сблъсъци и нови възможности в „Любов в насрещното“
На 26 юни в столичното пространство "City Stage" ще се състои премиерата на романа „Любов в насрещното“, написан от Здрава Каменова. Събитието ще започне в 19:30 ч. и е особено значимо, тъй като съвпада с рождения ден на авторката. Изданието, което ...
Валери Генков
|
Златното мастило
Поезия, надежда и вдъхновение в новата книга на Кристислава Иванова
Кристислава Иванова, поетеса от Разград, ще представи своята нова стихосбирка „Магическите думи“ на 16 юни. Събитието ще се проведе в Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ и е организирано с помощта на Нели Николова, която подкрепя ...
Валери Генков
|
Златното мастило
21 изложби, 15 галерии, нови автори и творчески позиции на Випуск 2026
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Ловеч посреща Стоян Вълков с лични истории и размисли за реалността
Добрина Маркова
|
Ловеч ще бъде сцена за представяне на новата книга на Стоян Вълков, известен с артистичната си кариера под псевдонима Choko. Събитието е насрочено за вторник, 16 юни, в Регионална библиотека "Проф. Беню Цонев", с начало в 17:30 ч., съобщи Албена Йончева от библиотеката.
По време на срещата, Вълков ще сподели своите размисли относно личната трансформация и вътрешните нагласи. Той ще разкаже за сво ...
|
Подиум на писателя
Четенето на хартия или на таблет? Как форматът променя начина, по който помним истории
Добрина Маркова
|
|
14:06 ч. / 30.11.2023
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 1325 |
|
Аз нямам притеснения, че ние ще заприличаме на изкуствения интелект, а че той ще заприлича на нас. И трябва да сме много внимателни. Това каза поетът Иван Ланджев по време на литературно-научната среща Inter Alia, посветена на изкуствения интелект, която се проведе снощи. В събитието участие взеха Стоян Ставру - писател и юрист, както и Никола Тулечки, експерт по данни и част от екипа на платформата за проверка на факти factcheck.bg.
Тулечки даде пример с експеримент, в който лекари и чат трябвало да напишат имейл, в който съобщават на близките на пациент, че той е починал. Експериментът показал, че по-човечните съобщения пристигали от чата. Той припомни и случая, при който „Майкрософт“ създаде чатбот като профил в Туитър, за да се учи от другите профили. Само след 15 минути той стана расист и каза: „Хитлер не греши!“, каза още Иванов.
„Най-човешкото нещо в изкуствения интелект са халюцинациите“, каза Ставру. Той допълни, че в ерата, в която всеки от нас постоянно е прикован за телефона си, единственият, който знае всичко за нас, вече не е Бог, а Фейсбук. Не ходиш на църква в неделя, но ти се изповядваш всяка секунда с всичко което правиш на телефона си. Той знае всичките ти грехове, даде пример Ставру.
В началото на срещата Иван Ланджев прочете две свои стихотворения, а след това водещият на събитието Драгомир Симеонов накара Chat GPT да анализира творчеството на поета. След това изкуственият интелект имаше за задача да напише аналогично стихотворение, но посветено на Етиен Леви.
Никола Тулечки изнесе презентация за изкуствените невронни мрежи и машинния интелект. Той обясни, че изкуственият интелект използва архитектура, която се нарича трансформър. Тази архитектура е в основата на всички големи модели, които са популярни като изкуствен интелект, допълни той. Най-вероятно това е комбинация от вече съществуващи неща в тренировъчните модели на изкуствения интелект или халюцинация, обясни той за стихотворението, което чатът написа.
Стоян Ставру разказа за авторското право от законова гледна точка. „Авторското право защитава определени обекти, дефинирани в Закон за авторското право и сродните му права. Не може да има поезия, създадена от изкуствения интелект“, каза той.
Втората част на събитието бе под формата на дискусия между Иван Ланджев, Стоян Ставру и Никола Тулечки. „Аз тази вечер ще защитавам категорично тезата, че AI не може да получи авторско право. Проблемът не е в това, че стихотворението на изкуствения интелект са слаби. Повечето стихотворения на света са слаби. Шедьоврите са малцинства, иначе щеше да е странно“, каза Иван Ланджев. Стоян Ставру контрира с изказването, че Chat GPT излиза извън нашето време, извън нашето пространство. „Ние го признаваме за автор и той е автор. Аз смятам, че Chat GPT има релевантен за авторството опит, който ние рано или късно ще признаем“, каза той. „Пикасо изглежда като чат, ама преди сто години. Кой знае, че е съществувал Омир“, допълни той.
Ланджев обясни, че сегашните писатели знаят обективно повече неща от Омир, но не са по-добри от Омир. Сега един посредствен лекар е по-добър от Хипократ, защото знае повече от него. Но един посредствен поет не е по-добър от Омир, обясни той. Докато AI не създаде произведение по собствено желание, не говорим за критичност и авторство, заяви Ланджев. В момента, в който AI, започне да създава творби без команда, можем да му признаем авторство, допълни той.
Никола Тулечки каза, че изкуственият интелект има някакъв вид волеизявление, защото събира информация и „се старае“ да реши задачата си. Стоян Ставру опонира с това, че в рекламната агенция някой кара служителите да творят. Драго Симеонов разказа за телевизора на баба си, който излъчва в червено заради „машинен инат“. Дори след два удара по телевизора, той си продължавал да излъчва в червено. Според баба му това била душата на телевизора и така машината проявявала „свободна воля“.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Поетичен следа и музикални хити, 90 години от рождението на Йордан Янков
Поетът и журналист Йордан Янков, роден в Сливен, отбелязва 90 години от своето рождение. Той е автор на над 1000 текстове на песни и е известен с многобройните си литературни произведения.
Янков завършва българска филология и журналистика в Софийския ...
|
Избрано
Червен килим и книги – как подстригването става изкуство на четенето
На Международния панаир на книгата „Букфест“ в Букурещ, немският стилист Дани Бойербах представи иновативен проект, който съчетава фризьорство и литература. Всеки, който желаеше, можеше да се подстриже и боядиса безплатно, стига да прочете откъс ...
|
Книгите и кризите: Георги Господинов на Пролетния панаир на книгата
|
Ако сте поропуснали
Човешките истории в литературата - какво е нужно, за да останеш себе си?
Кремена Кунева, автор на дебютния роман „В един и същи свят“, подчерта важността на дълбоките въпроси, които трябва да си задаваме относно социалните процеси. По време на среща с читатели в рамките на Пролетния панаир на книгата, тя акцентира на ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |