Трябва да се притесняваме, че изкуственият интелект може да заприлича на нас, казаха експерти на литературно-научнатата среща Inter Alia
Аз нямам притеснения, че ние ще заприличаме на изкуствения интелект, а че той ще заприлича на нас. И трябва да сме много внимателни. Това каза поетът Иван Ланджев по време на литературно-научната среща Inter Alia, посветена на изкуствения интелект, която се проведе снощи. В събитието участие взеха Стоян Ставру - писател и юрист, както и Никола Тулечки, експерт по данни и част от екипа на платформата за проверка на факти factcheck.bg. Тулечки даде пример с експеримент, в който лекари и чат трябвало да напишат имейл, в който съобщават на близките на пациент, че той е починал. Експериментът показал, че по-човечните съобщения пристигали от чата. Той припомни и случая, при който „Майкрософт“ създаде чатбот като профил в Туитър, за да се учи от другите профили. Само след 15 минути той стана расист и каза: „Хитлер не греши!“, каза още Иванов. „Най-човешкото нещо в изкуствения интелект са халюцинациите“, каза Ставру. Той допълни, че в ерата, в която всеки от нас постоянно е прикован за телефона си, единственият, който знае всичко за нас, вече не е Бог, а Фейсбук. Не ходиш на църква в неделя, но ти се изповядваш всяка секунда с всичко което правиш на телефона си. Той знае всичките ти грехове, даде пример Ставру. В началото на срещата Иван Ланджев прочете две свои стихотворения, а след това водещият на събитието Драгомир Симеонов накара Chat GPT да анализира творчеството на поета. След това изкуственият интелект имаше за задача да напише аналогично стихотворение, но посветено на Етиен Леви. Никола Тулечки изнесе презентация за изкуствените невронни мрежи и машинния интелект. Той обясни, че изкуственият интелект използва архитектура, която се нарича трансформър. Тази архитектура е в основата на всички големи модели, които са популярни като изкуствен интелект, допълни той. Най-вероятно това е комбинация от вече съществуващи неща в тренировъчните модели на изкуствения интелект или халюцинация, обясни той за стихотворението, което чатът написа. Стоян Ставру разказа за авторското право от законова гледна точка. „Авторското право защитава определени обекти, дефинирани в Закон за авторското право и сродните му права. Не може да има поезия, създадена от изкуствения интелект“, каза той. Втората част на събитието бе под формата на дискусия между Иван Ланджев, Стоян Ставру и Никола Тулечки. „Аз тази вечер ще защитавам категорично тезата, че AI не може да получи авторско право. Проблемът не е в това, че стихотворението на изкуствения интелект са слаби. Повечето стихотворения на света са слаби. Шедьоврите са малцинства, иначе щеше да е странно“, каза Иван Ланджев. Стоян Ставру контрира с изказването, че Chat GPT излиза извън нашето време, извън нашето пространство. „Ние го признаваме за автор и той е автор. Аз смятам, че Chat GPT има релевантен за авторството опит, който ние рано или късно ще признаем“, каза той. „Пикасо изглежда като чат, ама преди сто години. Кой знае, че е съществувал Омир“, допълни той. Ланджев обясни, че сегашните писатели знаят обективно повече неща от Омир, но не са по-добри от Омир. Сега един посредствен лекар е по-добър от Хипократ, защото знае повече от него. Но един посредствен поет не е по-добър от Омир, обясни той. Докато AI не създаде произведение по собствено желание, не говорим за критичност и авторство, заяви Ланджев. В момента, в който AI, започне да създава творби без команда, можем да му признаем авторство, допълни той. Никола Тулечки каза, че изкуственият интелект има някакъв вид волеизявление, защото събира информация и „се старае“ да реши задачата си. Стоян Ставру опонира с това, че в рекламната агенция някой кара служителите да творят. Драго Симеонов разказа за телевизора на баба си, който излъчва в червено заради „машинен инат“. Дори след два удара по телевизора, той си продължавал да излъчва в червено. Според баба му това била душата на телевизора и така машината проявявала „свободна воля“.
|
|
Експресивно
Светлозар Желев и Роузи Голдсмит обсъдиха българската сатира на Лондонския панаир на книгата
На Лондонския панаир на книгата, Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата, представи антологията „От Алеко до Алек“, съставена от Михаил Вешим. Събитието, проведено под ръководството на британската журналистка Роузи Голдсмит, акце ...
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Гадателката от Версай: Тайните на ясновидката, която предсказа съдбата на Франция
"Гадателката от Версай" (оригинално заглавие "The Tarot Reader of Versailles") е новият роман на Аня Бергман, вдъхновен от живота на Мари Анн Аделаид Ленорман (1772–1843), известна френска ясновидка при двора на Мария Антоанета. Авторката е прекарала год ...
Добрина Маркова
|
Цветозар Цаков - как сънищата променят нашето възприятие за света
Валери Генков
|
Експресивно
Истината не е цяла, когато всеки я разказва различно“ – загадката в „Момичето колибри“
"Момичето колибри" е роман, написан от Криша Скайс, който предлага уникален поглед върху един фантастичен свят, вдъхновен от предколумбовата култура. Сюжетът е наситен с древни символизми и мистерии, които предизвикват читателя да се потопи в един свят, изпълн ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Литературен обзор
РБ „Георги С. Раковски” възобновява работа в Художествената галерия „Жорж Папазов”
Регионалната библиотека „Георги С. Раковски” в Ямбол възобновява обслужването на читателите си от 12 март в изнесена приемна, разположена в Художествената галерия „Жорж Папазов”. Временното местоположение на библиотеката е необходимо по ...
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Какво ще научим от Никола Георгиев за литературната семантика?
На 12 март в Нов български университет ще се проведе представяне на новото издание „Прозвища и термини: Недовършени ръкописи“. Събитието, организирано от Центъра за книгата и департамента „Нова българистика“, ще включва и 18 интервюта с ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Българският щанд на Лондонския панаир на книгата - платформа за културен обмен и нови проекти в литературата
Валери Генков
|
Експресивно
Светлозар Желев и Роузи Голдсмит обсъдиха българската сатира на Лондонския панаир на книгата
Ангелина Липчева
|
На Лондонския панаир на книгата, Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата, представи антологията „От Алеко до Алек“, съставена от Михаил Вешим. Събитието, проведено под ръководството на британската журналистка Роузи Голдсмит, акцентира на значението на българската сатира и хумор в контекста на съвременната литература.
Желев и Голдсмит обсъдиха влиянието на сатирата в ...
|
Експресивно
Гадателката от Версай: Тайните на ясновидката, която предсказа съдбата на Франция
Добрина Маркова
|
|
14:06 ч. / 30.11.2023
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 1325 |
|
Аз нямам притеснения, че ние ще заприличаме на изкуствения интелект, а че той ще заприлича на нас. И трябва да сме много внимателни. Това каза поетът Иван Ланджев по време на литературно-научната среща Inter Alia, посветена на изкуствения интелект, която се проведе снощи. В събитието участие взеха Стоян Ставру - писател и юрист, както и Никола Тулечки, експерт по данни и част от екипа на платформата за проверка на факти factcheck.bg.
Тулечки даде пример с експеримент, в който лекари и чат трябвало да напишат имейл, в който съобщават на близките на пациент, че той е починал. Експериментът показал, че по-човечните съобщения пристигали от чата. Той припомни и случая, при който „Майкрософт“ създаде чатбот като профил в Туитър, за да се учи от другите профили. Само след 15 минути той стана расист и каза: „Хитлер не греши!“, каза още Иванов.
„Най-човешкото нещо в изкуствения интелект са халюцинациите“, каза Ставру. Той допълни, че в ерата, в която всеки от нас постоянно е прикован за телефона си, единственият, който знае всичко за нас, вече не е Бог, а Фейсбук. Не ходиш на църква в неделя, но ти се изповядваш всяка секунда с всичко което правиш на телефона си. Той знае всичките ти грехове, даде пример Ставру.
В началото на срещата Иван Ланджев прочете две свои стихотворения, а след това водещият на събитието Драгомир Симеонов накара Chat GPT да анализира творчеството на поета. След това изкуственият интелект имаше за задача да напише аналогично стихотворение, но посветено на Етиен Леви.
Никола Тулечки изнесе презентация за изкуствените невронни мрежи и машинния интелект. Той обясни, че изкуственият интелект използва архитектура, която се нарича трансформър. Тази архитектура е в основата на всички големи модели, които са популярни като изкуствен интелект, допълни той. Най-вероятно това е комбинация от вече съществуващи неща в тренировъчните модели на изкуствения интелект или халюцинация, обясни той за стихотворението, което чатът написа.
Стоян Ставру разказа за авторското право от законова гледна точка. „Авторското право защитава определени обекти, дефинирани в Закон за авторското право и сродните му права. Не може да има поезия, създадена от изкуствения интелект“, каза той.
Втората част на събитието бе под формата на дискусия между Иван Ланджев, Стоян Ставру и Никола Тулечки. „Аз тази вечер ще защитавам категорично тезата, че AI не може да получи авторско право. Проблемът не е в това, че стихотворението на изкуствения интелект са слаби. Повечето стихотворения на света са слаби. Шедьоврите са малцинства, иначе щеше да е странно“, каза Иван Ланджев. Стоян Ставру контрира с изказването, че Chat GPT излиза извън нашето време, извън нашето пространство. „Ние го признаваме за автор и той е автор. Аз смятам, че Chat GPT има релевантен за авторството опит, който ние рано или късно ще признаем“, каза той. „Пикасо изглежда като чат, ама преди сто години. Кой знае, че е съществувал Омир“, допълни той.
Ланджев обясни, че сегашните писатели знаят обективно повече неща от Омир, но не са по-добри от Омир. Сега един посредствен лекар е по-добър от Хипократ, защото знае повече от него. Но един посредствен поет не е по-добър от Омир, обясни той. Докато AI не създаде произведение по собствено желание, не говорим за критичност и авторство, заяви Ланджев. В момента, в който AI, започне да създава творби без команда, можем да му признаем авторство, допълни той.
Никола Тулечки каза, че изкуственият интелект има някакъв вид волеизявление, защото събира информация и „се старае“ да реши задачата си. Стоян Ставру опонира с това, че в рекламната агенция някой кара служителите да творят. Драго Симеонов разказа за телевизора на баба си, който излъчва в червено заради „машинен инат“. Дори след два удара по телевизора, той си продължавал да излъчва в червено. Според баба му това била душата на телевизора и така машината проявявала „свободна воля“.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Твърдения за „преоткрития“ Микеланджело обезпокояват експертите от Ренесанса
Наследството на Микеланджело Буонароти е не само част от историята на изкуствата, но и от културната идентичност на човечеството. Неговото име е синоним на величие и съвършенство, а произведенията му – като "Давид", "Пиета" и фреските в Сикстинската ...
|
Избрано
Фиораванти и Траверса отварят вратите на желязото, за да поставят под въпрос историята на Европа
В романа "Вратите на желязото" на италианския писател Стефано Тера, се разказва за двама млади журналисти, които се срещат на важен исторически момент. Първият от тях е Фиораванти, младеж с революционен дух и ангажимент към IV Интернационал, а вторият е ...
|
Джен Фокс преобръща концепцията за Левиатана в "Дъщерите на хаоса"
|
Ако сте поропуснали
Йорданка Христова: „Най-важното е хората да се усмихват повече“
Йорданка Христова представи своята автобиографична трилогия „Изповед“ в Петрич, предизвиквайки голям интерес сред читателите. По време на събитието, което се проведе в ритуалната зала на Народно читалище „Братя Миладинови“, певицата ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |